Инвестиционни намерения и заплахи

Червеногушата гъска е с най-високата категорията на застрашеност сред гъските класифицирана като „Застрашен” вид.

България има ключово значение за опазване на вида, тъй като у нас се концентрират до 90% от световната популация през отделни етапи от зимата.

Сред основните заплахи за вида са най-вече загубата на местообитания и безпокойството от ловната преса в местата на зимуване.

Загубата или увреждането на местообитанията е свързано най-вече с развитието на инвестиционни проекти в района на Приморска Добруджа – ветроенергийни паркове и туристическа инфраструктура.

Ловът и ловната преса

Въпреки, че видът е защитен по закон в България, той обикновено формира смесени ята с Голямата белочела гъска (Anser albifrons), която е ловен обект и често червеногуши гъски биват прострелвани в смесените ята особено при лоша видимост. Понякога става въпрос за диретни бракониерски прояви. Въпреки това директния отстрел не нанася съществени щети на вида у нас. Основния негативен ефект е свързан с безпокойството от страна на ловците в района на езерата Шабла и Дуранкулак. Въпреки, че това са най-важните места за вида в рамките на зимният му ареал и са част от мрежата Натура 2000, на 100м от брега на тези водоеми е разрешено да се ловува и стреля по водоплаващ дивеч, което не осигурява необходимото спокойствие и място за почивка на птиците. Ловът започва от изгрев слънце и продължава до здрач. През деня ловната преса се прехвърля в нивите, където се хранят гъските. Така безпокойството не позволява на птиците да натрупват необходимите хранителни резерви и някой от тях загиват или стават жертва на хищници поради лошото си физическо състояние.
В рамките на проекта БДЗП работи съвместно с Ловно-рибарското сдружение в гр. Шабла, за да намали случаите а бракониерски отстрел и снижи до минимум безпокойството (повече информация може да научите в секциите Охрана на защитените територии и За вас, ловци).

Инвестиционни намерения

Доказано е, че ветрогенераторите представляват заплаха за гъските, включително червеногушата гъска, тъй като прогонват птиците от местата за хранене. На базата на пълна проверка на решенията, издадени от РИОСВ Варна, и теренната проверка е установено, че до края на февруари 2014 г. само в географската област Добруджа има опериращи, одобрени или в процедура на одобряване общо 2625 ветрогенератора с обща мощност 6369 MWt. Опериращите ветрогенератори в Добруджа имат обща мощност 494 MWt, от които 311 MWt (222 ветрогенератора) са концентрирани в Приморска Добруджа, там където се концентрира и червеногушата гъска. Освен вече опериращите мощности, в Приморска има одобрени проекти, и проекти, които могат да бъдат одобрени скоро. Ако те е реализират броят на ветрогенераторите в тази малка територия ще достигне 840. Към март 2014 г. изготвихме задълбочен анализ на инвестиционните предложения за ветрогенератори в Добруджа от 2003 г. до днес, като тук представяме пълен списък на инвестиционните предложения за ветрогенератори в Приморска Добруджа и съседните и райони.

Поради одобряването на множество инвестиционни проекти от различен характер, основно ветрогенератори и застрояване) в района на Приморска Добруджа от 2014 г. срещу България е заведено дело в Европейския съд на справедливостта (С-141/14), а от 2008 г. има наказателна процедура срещу българия з алипсата на превантивна защита на защитените зони от Натура 2000, включително „Шабленски езерен комплекс” и „Дуранкулашко езеро”

Инвестиционните предложения от различен характер, водещи до загуба на местообитания за червеногушата гъска, са свързани със застрояване (ваканционно, жилищно, промишлено), изграждане на инфраструктура, фотоволтаични централи, спортни комплекси, включително голф игрища, както и проекти свързани с промяна на стопанското ползване на земята – от ниви в овощни градини, лозя или други трайни насаждения. При анализа на инвестиционните предложения в района на Приморска Добруджа, установихме, че до 2010 г. само в защитена зона (и ОВМ) „Калиакра” има общо 365 различни по характер инвестиционни предложения, в защитена зона „Шабленски езерен комплекс” – 174 инвестиционни предложения, а в защитена зона „Дуранкулашко езеро”  - 283 инвестиционни предложения. Инвестиционният интерес в района е много динамичен. През годините има случаи, когато за едни и същи имоти са постъпвали и различни инвестиционни проекти. Списък с инвестиционните проекти, различни от ветрогенератори, (отнесени към землища и имоти), е изготвен на базата на публичната информация на интернет страницата на РИОСВ Варна и общините Каварна и Шабла. Всеки инвестиционен проект има собствен уникален код. Списъкът с инвестиционни проекти към момента се допълва и се подлага на обстоен анализ, на базата на допълнително предоставена от РИОСВ Варна публична информация и до края на годината ще бъде напълно актуализиран.

Информация за одобрените инвестиционни предложения в Натура 2000 (макар и непълен списък), може да бъде намерена в информационната система за Натура 2000 на МОСВ.
Актуална информация за инвестиционни предложения може да бъде открита на интернет страницата на РИОСВ Варна, както следва:

• за съобщения за инвестиционни предложения
• за Писма по чл.2, ал. 2 от Наредбата за оценка за съвместимост
• за актуални съобщения по процедури по ОВОС, екологична оценка и Натура 2000, включително взети решения и публикувани доклади на обществен достъп