Проучвания на зимуващите гъски
Проучване на влиянието на земеделските практики и факторите на средата върху хранителните навици и предпочитанията на видовете гъски към местата за почивка
Предвид земеделската специфика на района проектът предвижда и много работа с фермерите за разработване и тестване на агро-екологични мерки за компенсиране и за намаляване на конфликта с вида, както и включването им в Общата селскостопанска политика след 2013 г. В този смисъл това проучване е ключово за успеха на проекта. Целта му е да се съберат и анализират достоверни научно обосновани данни, въз основа на систематична и възпроизводима методика в териториите на хранене на червеногушата гъска през зимния период. Данните касаят разположението на ятата от хранещи се птици, районите на струпване на вида и основните фактори (променливи), определящи предпочитанията, присъствието или отсъствието на вида от дадена територия.
Резултатите от работата на полевите екипи през изминалите два полеви сезона в момента се обработват.
Проучване на въздействието на ветрогенератори върху поведението на потенциално чувствителни към ветрогенератори птици със сходни екологични изисквания с тези на червеногушата гъска
Целта на проучването е да определи степента на чувствителност на отделните целеви видове птици спрямо ветрогенератори в чувствителните за тях места в района на Приморска Добруджа и в частност на червеногушата гъска.
Събраната информация ще послужи за създаване на карта на чувствителните зони в Добруджа, като един от необходимите елементи за създаване на тази карта. Самата карта ще предосатви допълнително информация, необходима за избора на местата за осъществяване на природосъобразно земеделие и набелязване на адекватни мерки за опазване на червеногушата гъска. Резултатите от картата ще бъдат интегрирани в дизайна на системата за мониторинг на приоритетните видове, опазвани в зоните от Натура 2000.
Всички данни събрани в изпълнение на това проучване ще бъдат въведени в ГИС-база от данни.
В рамките на задачата се провеждат полеви проучвания на в района на три ветроенергийни парка с различна структура в района на Приморска Добруджа по модела на Банд (2005), включващ детайлно описание на поведението на птиците, отчетено по височинни пояси по метода на „фиксирана точка за наблюдание”(ФТН). За всеки един от ветропарковете е определена по една фиксирана точка за наблюдение, както и две ФТН в контролни територии без наличие на вятърни генератори. Полевите проучвания се осъществяват по предварително зададената методика.
Проучване за влиянието на пашуването на гъските върху добивите от пшеница в Крайбрежна Добруджа
От средата на ноември 2011 г. екип от експерти на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП) започна подготовката за полевите изследвания за влиянието на пашата на гъските върху добивите от пшеница в района на ез. Дуранкулак и Шабла. Проучването е част от проекта на БДЗП „Опазване на зимуващата популация на червеногушата гъска в България” и има за цел да установи дали гъските нанасят щети на земеделските стопани в района и ако да в каква степен. Проучването се провежда по предварително разработена методика, отразяваща международния опит и регионалните специфики. Екперименталните изследвания ще се проведат със съдействието на местни фермери и партньори по проекта, като този зимен сезон е началото на двугодишното изследване. Проучването на ефекта от пашуването на зимуващи гъски върху добивите от зимна пшеница в района на езерата Шабла и Дуранкулак ще бъде проведено в два последователни зимни сезона – 2011/2012 и 2012/2013г.
Въпросът относно щетите, нанасяни от гъски е бил многократно повдиган в българската част на Добруджа от края на 80-те години, когато числеността на зимуващите в района гъски се увеличи. Към средата и края на 90-те години на миналия век до над 250 000 големи белочели гъски (Anser albifrons) и до над 62 000 червеногуши гъски (Branta ruficollis) са преброявани в района на езерата Шабла и Дуранкулак, които са основното зимовище на тези гъски в България. През зимния период червеногушата гъска и голямата белочела гъски се хранят предимно с зимна пшеница (Triticum aestivum) и понякога с ечемик (Hordeum vulgare). В последните години маслодайната рапица (Brassica sp.) бе въведена като техническа култура в района, но нейното значение за зимуващите гъски все още е неясно. Целта на настоящото проучване е да оцени въздействието на пашата върху реколтата на пшеница в българската част от Добруджа в района около Дуранкулашкото езеро чрез използване на експериментални заграждения в съчетание с данни от динамиката и числеността на зимуващите гъски в района на изследването.
Важен резултат от обработката на данните от изследването ще бъде и допълнителното детайлизиране на мярката от Националната агро-екологична програма касаеща плащанията за земеделски производители на зимна пшеница в районите на зимуване на червеногушата гъска. Тази мярка бе предложена и защитена от екипа по агро-земеделие на БДЗП. Мярката се очаква да бъде стартирана от българското правителство през 2012 година. Това е един от съществените приноси на БДЗП за земеделските производители в района и та би имала голямо значение както за опазване на червеногушата гъска чрез осигуряване на подходящи хранителни местообитания, така и за подпомагане на местните фермери и намаляване на загубите произтичащи от различни фактори.
Проучване на съдържанието на олово в телата на гъските
През зимата на 2011 – 2012 г. екипът на БДЗП по проект Life+ ”Сигурни зимовища за червеногушата гъска” започна сътрудничество с испански експерти от Биологичната станция в Доняна и Института за изследвание на дивите животни и дивеча в проучване на съдържанието на олово в телата на гъските.
Първите проби баха взети през януари в района на Шабленското и Дуранкулашкото езеро, когато Д-р Ники Петков и Д-р Петър Янков се присъединиха към испанските си колеги, Д-р Анди Грийн и Д-р Рафаел Матео – водещи експерти по водолюбиви птици и еко-токсикология. Проучването ще даде отговор на въпроса каква е концентрацията на олово при популацията на най-застрашения вид гъска в света – червеногушата (Branta ruficollis). Ще бъдат извършени сравнителни анализи с наличието на олово в ловни видове като голямата белочела гъска (Anser albifrons). Водолюбивите птици като гъските например, поемат олово като поглъщат оловните сачми от патроните на ловците, които са останали в почвата или в плитчините на езерата, където гъските си набавят камъчета за храносмилане. Оловото в организма може да се дължи и на несмъртоносни изстрели, при което сачмите са разграждат бавно в тялото.
Методът е базиран на анализ на пресни гъши екскременти, като резултатите се сравняват с оловното / алуминиево съдържание в почвата и растенията, поемани като храна от птиците. Методологията позволява също тестването на нивата на хормоните на стреса, както и на пестицидите и други замърсители. Резутатите от изследването ще допринесат значително за по-доброто разпознаване на природозащитни проблеми при зимуващите гъски в района и ще позволят предприемането на необходимите действия по отношение на планирането на природозащитни дейности.
