ЦЕЛЕВИ ВИД

ЧЕРВЕНОГУШАТА ГЪСКА

Червеногушата гъска (Branta ruficollis) е най-дребната дива гъска, но и най-красивата, поради яркото си операние – ръждиво-червена предна част на тялото, отделена от черната горна и долна част чрез добре изразени бели ивици.

Видът гнезди на полуостровите Таймир, Гидан и Ямал в сибирската тундра, като образува разпръснати групички. Гнездовият успех на червеногушата гъска зависи от това дали наблизо гнезди сокол скитник (Falco peregrinus) или полярна сова (Bubo scandiaca), които защитават територията от наземни хищници. Успешните гнездови сезони обикновено имат връзка и с размножаването на лемингите, които са по-лесна плячка за хищниците и нападенията над гъските са по-редки.

Есенната миграция започва в средата на септември, а до края на месеца птиците вече са стигнали до Казахстан. Някои продължават на юг, към Аралско море, но повечето птици се отправят на югозапад, към Каспийско море. Малки ята може да останат и да прекарат зимата на каспийския бряг на Азербайджан, докато други може да се отправят към Гърция, а единични групички стигат и до Унгария, Турция, Ирак и Иран. По-голямата част от популацията обаче (80 – 90%), се отправя към западния бряг на Черно море, и по-точно към крайбрежна Добруджа на територията на България и Румъния.

Птиците започват да пристигат в зимовището си на малки ята през ноември – декември, като по-големите числености се регистрират по-късно през зимата в зависимост от метеорологичните условия. Червеногушите гъски обикновено формират многохилядни ята смесени с големи белочели гъски (Anser albifrons).

Пролетната миграция започва през март и макар да са познати 3-4 междинни места за престой, най-вероятни има още няколко, които не са известни до този момент. В началото на май птиците достигат високите части на Казахстан, а до началото на юни вече са в местата си за размножаване.

В основните си зимовища на територията на България и Румъния гъските се хранят в земеделски площи, засети със зимна пшеница и ечемик, в стърнища с ожъната царевица, в пасища или полета с рапица. Периодично птиците прелитат до крайбрежните езера, за да пият вода. Тези езера, разположени на не повече от 50 км от местата за хранене, се използват от птиците за нощувка. Близостта на езерата до нивите, където гъските се хранят е от значение за зимното разпределение на вида. В България червеногушите гъски нощуват във водата, обикновено в средата на езерото, но в периоди на силна ловна преса и при спокойни води – и в морето. Когато езерата са замръзнали, птиците нощуват на леда.

През последните десетилетия 80 -90% от зимуващата популация на червеногушата гъска са концентрирани в пет основни зимовища по крайбрежието на Черно море, в това число две от орнитологично важните места (ОВМ) , обект на проекта – Шабленски езерен комплекс и Дуранкулакшко езеро.