ЗАПОЧВА ПРОУЧВАНЕТО ВЪРХУ ВЛИЯНИЕТО НА ПАШУВАНЕТО НА ГЪСКИТЕ ВЪРХУ ДОБИВИТЕ ОТ ПШЕНИЦА
20.11.2011
От средата на ноември 2011 г. започна подготовката за полевите изследвания за влиянието на пашата на гъските върху добивите от пшеница в района на ез. Дуранкулак и Шабла. Проучването е част от проекта „Опазване на зимуващата популация на червеногушата гъска в България” и има за цел да установи дари гъските нанасят щети на земеделските стопани в района и ако да в каква степен. Проучването се провежда по предварително разработена методика, отразяваща международния опит и регионалните специфики. Екперименталните изследвания ще се проведат със съдействието на местни фермери и партньори по проекта, като този зимен сезон е началото на двугодишното изследване. Проучването на ефекта от пашуването на зимуващи гъски върху добивите от зимна пшеница в района на езерата Шабла и Дуранкулак ще бъде проведено в два последователни зимни сезона – 2011/2012 и 2012/2013г.
Въпросът относно щетите, нанасяни от гъски е бил многократно повдиган в българската част на Добруджа от края на 80-те години, когато числеността на зимуващите в района гъски се увеличи. Към средата и края на 90-те години на миналия век до над 250 000 големи белочели гъски (
Anser albifrons) и до над 62 000 червеногуши гъски (
Branta ruficollis) са преброявани в района на езерата Шабла и Дуранкулак, които са основното зимовище на тези гъски в България. През зимния период червеногушата гъска и голямата белочела гъски се хранят предимно с зимна пшеница Triticum aestivum и понякога с ечемик Hordeum vulgare. В последните години маслодайната рапица Brassica sp. бе въведена като техническа култура в района, но нейното значение за зимуващите гъски все още е неясно. Целта на настоящото проучване е да оцени въздействието на пашата върху реколтата на пшеница в българската част от Добруджа в района около Дуранкулашкото езеро чрез използване на експериментални заграждения в съчетание с данни от динамиката и числеността на зимуващите гъски в района на изследването.
Важен резултат от обработката на данните от изследването ще бъде и допълнителното детайлизиране на мярката от Националната агро-екологична програма касаеща плащанията за земеделски производители на зимна пшеница в районите на зимуване на червеногушата гъска. Тази мярка бе предложена и защитена от екипа на БДЗП по агро-земеделие, с чуастието на експерти от екипа на проекта. Мярката се очаква да бъде стартирана от българското правителство през следващата 2012 година. Това е един от съществените приноси на БДЗП за земеделските производители в района и та би имала съществен принос както за опазване на червеногушата гъска чрез осигуряване на подходящи хранителни местообитания, така и за подпомагане на местните фермери и намаляване на загубите произтичащи от различни фактори.
В момента полевите експерти на екипа на проекта инсталират контролните площадки в нивите в района на ез. Дуранкулак, като се очаква залагането на експеримента по изследването да приключи тази седмица. Същевременно първите гъски са вече в района и вече посещават нивите включени в изследването.
От средата на ноември 2011 г. започна подготовката за полевите изследвания за влиянието на пашата на гъските върху добивите от пшеница в района на ез. Дуранкулак и Шабла. Проучването е част от проекта „Опазване на зимуващата популация на червеногушата гъска в България” и има за цел да установи дари гъските нанасят щети на земеделските стопани в района и ако да в каква степен. Проучването се провежда по предварително разработена методика, отразяваща международния опит и регионалните специфики. Екперименталните изследвания ще се проведат със съдействието на местни фермери и партньори по проекта, като този зимен сезон е началото на двугодишното изследване. Проучването на ефекта от пашуването на зимуващи гъски върху добивите от зимна пшеница в района на езерата Шабла и Дуранкулак ще бъде проведено в два последователни зимни сезона – 2011/2012 и 2012/2013г.
Въпросът относно щетите, нанасяни от гъски е бил многократно повдиган в българската част на Добруджа от края на 80-те години, когато числеността на зимуващите в района гъски се увеличи. Към средата и края на 90-те години на миналия век до над 250 000 големи белочели гъски (Anser albifrons) и до над 62 000 червеногуши гъски (Branta ruficollis) са преброявани в района на езерата Шабла и Дуранкулак, които са основното зимовище на тези гъски в България. През зимния период червеногушата гъска и голямата белочела гъски се хранят предимно с зимна пшеница Triticum aestivum и понякога с ечемик Hordeum vulgare. В последните години маслодайната рапица Brassica sp. бе въведена като техническа култура в района, но нейното значение за зимуващите гъски все още е неясно. Целта на настоящото проучване е да оцени въздействието на пашата върху реколтата на пшеница в българската част от Добруджа в района около Дуранкулашкото езеро чрез използване на експериментални заграждения в съчетание с данни от динамиката и числеността на зимуващите гъски в района на изследването.
Важен резултат от обработката на данните от изследването ще бъде и допълнителното детайлизиране на мярката от Националната агро-екологична програма касаеща плащанията за земеделски производители на зимна пшеница в районите на зимуване на червеногушата гъска. Тази мярка бе предложена и защитена от екипа на БДЗП по агро-земеделие, с чуастието на експерти от екипа на проекта. Мярката се очаква да бъде стартирана от българското правителство през следващата 2012 година. Това е един от съществените приноси на БДЗП за земеделските производители в района и та би имала съществен принос както за опазване на червеногушата гъска чрез осигуряване на подходящи хранителни местообитания, така и за подпомагане на местните фермери и намаляване на загубите произтичащи от различни фактори.
В момента полевите експерти на екипа на проекта инсталират контролните площадки в нивите в района на ез. Дуранкулак, като се очаква залагането на експеримента по изследването да приключи тази седмица. Същевременно първите гъски са вече в района и вече посещават нивите включени в изследването.
