УЧАСТИЕ НА ЧЛЕН ОТ ЕКИПА НА ПРОЕКТА В МЕЖДУНАРОДНА ЕКСПЕДИЦИЯ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ДИВИТЕ ГЪСКИ В КАЗАХСТАН
02.11.2011
През първата пловина на октомври 2011 Николай Петков (научен консултант към проекта) взе участие в екип от международни експерти, за провеждане на есенния мониторинг на гъските в Казахстан. Експедицията бе организирана от местния патньор на Бърдлайф – Асоциацията за опазване на биоразнообразието на Казахстан (АСБК) и секретариатът на AEWA. Проучванията се финансираха от проект на Работната група за опазване на малката белочела гъска към AEWA.
Чуждестранните участници в екипа, освен нашия представител бяха от Норвегия - един, Русия -един и двама от Финландия, разделени на две групи, плюс един допълнителен екип от Казахстан. Трите екипа предприеха едновременно обследване на ключови места за мигриращите гъски в Северно Казахстанска и Кустанайска области. В продължение на 12 дни те пътуваха по нелеките, разбити пътища на Казахстан, за да събират данни за числеността на популациите на световно застрашените малка белочела гъска (
Anser erythropus) и червеногуша гъска (
Branta ruficollis). Ники Петков участва в екипа на Томас Арвак от Бърдлайф- Норвегия, Алексей Тимошенко от АОБК и още двама местни сътрудници. Те обходиха над 10 различни по големина езера в търсене на трудно откриваемите малки белочели и пъстрите червеногуши гъски. Първите малки белочели гъски бяха открити в езерото Руский Жаркол, където бе наблюдавано ято от 70 - 80 000 гъски, предимно големи белочели (
Anser albifrons), но сред тях имаше и почти 1200 малки белочели гъски и много малко червеногуши. Езерото е част от ловно стопанство, но местните правила забраняват лова около езерото. Освен това част от обработваемите земи около езерото са обявени за места за почивка на дивеча и в тях не се ловува. По този начин ловците осигуряват на гъските спокойствие в част от обработваемите площи, където се хранят, без да ги преследват през целия ден. Изглежда, че има какво да научим от начина на управление на лова в Казахстан, имайки предвид случващото се в България по време на ловния сезон. Езерото беше пълно и с други водоплаващи птици – плаващи патици и патици-потапници, голямо ято от 600 – 700 тръноопашати патици (
Oxyura leucocephala), червени ангъчи (
Tadrona ferruginea) и много други.
Първото място, на което видяхме големи числености червеногуши гъски беше езерото Койбагор – орнитологично важно място (ОВМ). Там наблюдавахме около 6000 червеногуши гъски и голям брой големи белочели. Картината се обогати от 5 големи кресливи орли (
Aquila calnga) – друг световно застрашен вид, и по-малък брой морски орли (
Halliaeetus albicilla). Следващото вълнуващо наблюдение на многочислени ята от червеногуши и малки белочели гъски беше Жаман Жаркол, където преброихме 3200 червеногуши гъски.
Един тревожен факт по време на пътуването беше ниския процент на младите птици, които установихме на различни места. При големите белочели гъски установихме около 10% млади, а при червеногушите – само около 9,5%. Това представлява индикатор за много лош гнездови сезон това лято в Арктична Русия. През последните години данните показваха добър гнездови успех при червеногушите гъски, с около 25% млади птици наблюдавани миналата зима в България през януари 2011. Ще трябва да изчакаме окончателните резултати от мониторинга, за да видим колко млади ще пристигнат в североизточна България тази зима, но да се надяваме, че този нисък процент на млади птици се отнася само за част от популацията. Първоначалните резултати от проучването показват численост на световната популация на червеногушата гъска от около 45-50 000 птици, което говори за стабилизиране на популацията, макар и да е далеч от предишните числености.
През първата пловина на октомври 2011 Николай Петков (научен консултант към проекта) взе участие в екип от международни експерти, за провеждане на есенния мониторинг на гъските в Казахстан. Експедицията бе организирана от местния патньор на Бърдлайф – Асоциацията за опазване на биоразнообразието на Казахстан (АСБК) и секретариатът на AEWA. Проучванията се финансираха от проект на Работната група за опазване на малката белочела гъска към AEWA.
Чуждестранните участници в екипа, освен нашия представител бяха от Норвегия - един, Русия -един и двама от Финландия, разделени на две групи, плюс един допълнителен екип от Казахстан. Трите екипа предприеха едновременно обследване на ключови места за мигриращите гъски в Северно Казахстанска и Кустанайска области. В продължение на 12 дни те пътуваха по нелеките, разбити пътища на Казахстан, за да събират данни за числеността на популациите на световно застрашените малка белочела гъска (Anser erythropus) и червеногуша гъска (Branta ruficollis). Ники Петков участва в екипа на Томас Арвак от Бърдлайф- Норвегия, Алексей Тимошенко от АОБК и още двама местни сътрудници. Те обходиха над 10 различни по големина езера в търсене на трудно откриваемите малки белочели и пъстрите червеногуши гъски. Първите малки белочели гъски бяха открити в езерото Руский Жаркол, където бе наблюдавано ято от 70 - 80 000 гъски, предимно големи белочели (Anser albifrons), но сред тях имаше и почти 1200 малки белочели гъски и много малко червеногуши. Езерото е част от ловно стопанство, но местните правила забраняват лова около езерото. Освен това част от обработваемите земи около езерото са обявени за места за почивка на дивеча и в тях не се ловува. По този начин ловците осигуряват на гъските спокойствие в част от обработваемите площи, където се хранят, без да ги преследват през целия ден. Изглежда, че има какво да научим от начина на управление на лова в Казахстан, имайки предвид случващото се в България по време на ловния сезон. Езерото беше пълно и с други водоплаващи птици – плаващи патици и патици-потапници, голямо ято от 600 – 700 тръноопашати патици (Oxyura leucocephala), червени ангъчи (Tadrona ferruginea) и много други.
Първото място, на което видяхме големи числености червеногуши гъски беше езерото Койбагор – орнитологично важно място (ОВМ). Там наблюдавахме около 6000 червеногуши гъски и голям брой големи белочели. Картината се обогати от 5 големи кресливи орли (Aquila calnga) – друг световно застрашен вид, и по-малък брой морски орли (Halliaeetus albicilla). Следващото вълнуващо наблюдение на многочислени ята от червеногуши и малки белочели гъски беше Жаман Жаркол, където преброихме 3200 червеногуши гъски.
Един тревожен факт по време на пътуването беше ниския процент на младите птици, които установихме на различни места. При големите белочели гъски установихме около 10% млади, а при червеногушите – само около 9,5%. Това представлява индикатор за много лош гнездови сезон това лято в Арктична Русия. През последните години данните показваха добър гнездови успех при червеногушите гъски, с около 25% млади птици наблюдавани миналата зима в България през януари 2011. Ще трябва да изчакаме окончателните резултати от мониторинга, за да видим колко млади ще пристигнат в североизточна България тази зима, но да се надяваме, че този нисък процент на млади птици се отнася само за част от популацията. Първоначалните резултати от проучването показват численост на световната популация на червеногушата гъска от около 45-50 000 птици, което говори за стабилизиране на популацията, макар и да е далеч от предишните числености.
