РАЙОН НА ПРОЕКТА

Дейностите по проекта се извършват в района на Крайбрежна Добруджа, и по-специално защитените зони от Европейската екологична мрежа “Натура 2000″ КАЛИАКРА, ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРЕН КОМПЛЕКС И ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО,  както и защитена зона СРЕБЪРНА.

 

КАЛИАКРА

Защитена зона по Директива 79/409/ЕЕС за птиците и Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията

Това е тази част от черноморското крайбрежие, която обхваща най-източната част от Добруджанското плато, между Каварна и нос Шабла. Зоната носи името на един от символите на българското черноморско крайбрежие – нос  Калиакра, който се намира в границите й. Бреговата ивица впечатлява с червените си варовикови скали, които на места се извисяват до 70 м , с множеството пещери и скални ниши. Освен с богатото си историческо наследство, това място е известно и със съхранената през вековете дива природа. Тук се намират последните остатъци от степите, характерни в миналото за района на Добруджа. Прекрасните цветове на дивите божури и горицвети през пролетта, сребристо-зелените тонове на пелина през лятото и елегантните движения на коилото през есента, като вълни сред останките от древни цивилизации, създават неповторимия облик на този район.

Калиакра е единственото място в света, където се срещат ендемичните растения калиакренско плюскавиче и калиакренска метличина. Тук се намират най-големите находища на повече от 20 редки и застрашени вида растения като теснолистния божур, широколистната гърлица, седефчето, кримския чай, лесинговото коило и др.

Многообразието от птици се дължи както на запазената природа, така и на факта, че по крайбрежието минава един от първостепенните миграционни пътища – Via Pontica. Калиакра е едно от малкото места в Европа, където могат да бъдат наблюдавани розовият скорец, черногърбото каменарче, както и петте вида чучулиги, характерни за Балканския полуостров. Степите са уютен дом за турилика,  а крайбрежните скали се огласят от средния корморан и алпийския бързолет.

Зоната по Натура 2000 включва и морска акватория – ивица море покрай крайбрежието, където при спокойно време може да се наблюдават трите вида черноморски делфини и множество морски птици.

През есента могат да се наблюдават и многохилядни ята от мигрирщи бели щъркели, пеликани и почти всички хищни птици на Европа.

Зимата нивите със зимна пшеница приютяват и многобройни ята от хранещи се гъски – глеми белочели и червеногуши гъски, които нощуват в закътаните морски заливи в района.

 

ШАБЛЕНСКИ ЕЗЕРЕН КОМПЛЕКС

Защитена зона по Директива 79/409/ЕЕС за птиците и Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията

Отвъд дългата пясъчна брегова ивица в североизточния край на Приморска Добруджа лежат три крайбрежни езера – лимани, които формират Шабленския езерен комплекс. Двете по-големи езера – Шабленско и Езерецко –  са разположени в стари речни корита. Те са свързани помежду си чрез изкуствен канал, но остават отделени от морето на изток с широк пясъчен бряг. Тръстикови масиви, заблатени разливи, ниви,  малки горички и ниски дюни разнобразяват пейзажа и условията за живот около езерата. Третото езеро – Шабленска Тузла – е доста по-малко и представлява полусолена лагуна, разположена 1,5 км на юг. Езерата от лагунен тип са сред редките екосистеми в България и предлагат уникални условия за живот. Шабленската Тузла например, е мястото, където са наблюдавани някои от най-редките видове водолюбиви птици на територията на страната. Поради плитките си води, богати на хранителни вещества, езерото е привлекателно място за лебеди, патици, дъждосвирци и много други водолюбиви птици,  които по време на миграция лесно може да се наблюдават от брега.

Най-цветният сезон в района на езерата обаче е зимата, когато хиляди червеногуши и големи белочели гъски изпълват небето при изгрев и залез слънце.
 Разположен на един от главните миграционни пътища на птиците в Европа – Via Pontica – Шабленският езерен комплекс всяка година привлича огромен брой мигриращи водолюбиви птици. Славата му обаче се дължи на големите концентрации на червеногуши и големи белочели гъски, които идват от тундрите на Европа и Азия да презимуват в района, привлечени от спокойствието, меката зима и големите обработваеми площи, където могат да се хранят. През последните години около три-четвърти от световната популация на червеногушата гъска зимува в района на Шабленския езерен комплекс и близкото Дуранкулашко езеро.

През пролетта и лятото езерата са рай за гнездене на много други редки птици, като кокилобегача, блатната лястовица и белооката потапница. Скрити сред тръстиките отглеждат своите малки мустакатия синигер и индийското шаварче – рядък гост от Азия.

Тук се срещат различни видове риби  и земноводни, а сред елегантните водни лилии и жълти водни рози се крие европейската блатна костенурка. Част от територията на Шабленски езерен комплекс навлиза и в Черно море. Всяка пролет и лято тук пристигат пасажи от ендемичната дунавска скумрия, за да се храни в чистите морски води.

С красивата си и запазена природа Шабленският езерен комплекс е сред най-представителните места от екологичната мрежа Натура 2000. Мястото е включено в Натура 2000 поради европейското си  значение за опазването на редки и застрашени местообитания – крайбрежни сладководни и полусолени езера, пясъчни плажове и тръстикови масиви, които хиляди птици ползват за почивка по време на миграция или за зимно убежище. Поради това езерният комплекс предостява възможности за развитие на целогодишен природопознавателен туризъм, като особено популярни са туровете за наблюдение на птици.

 

ДУРАНКУЛАШКО ЕЗЕРО

Защитена зона по Директива 79/409/ЕЕС за птиците и Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията

В меандрите на стара речна долина отвъд дългата пясъчна ивица в най-северния край на българския черноморски бряг се простира Дуранкулашкото езеро. Подобно на езерата Шабла и Езерец, то е с лиманен произход. В акваторията му се издигат два острова, единият от които е археологически обект със следи от хилядолетно човешко присъствие.  Днес бреговете на езерото са  обрасли с тръстика и папур, които го скриват от околните земеделски земи и придават на района атмосфера на спокойствие и тишина, идеална както за птиците, които го обитават, така и за хората, които обичат да ги наблюдават.

Всяка зима обаче, рано сутрин при изгрев слънце картината край езерото се променя – хиляди червеногуши и големи белочели гъски изпълват небето с цвят и огласят околните поля с характерните си звуци, оживявайки дори най-мрачните зимни дни.
 Със стратегическото си разположение на един от главните миграционни пътища на птиците в Европа – Via Pontica – Дуранкулакшкото езеро предлага сигурен пристан за хиляди мигриращи птици, които всяка година минават на път за гнездовите си територии или остават да зимуват. През зимата разнообразието от водолюбиви птици е невероятно, но всепризната атракция са многохилядните ята от диви гъски, излитащи от езерото при изгрев слънце. Наред с голямата белочела гъска, големи струпвания образува и застрашената от изчезване червеногуша гъска. Тази дребна гъска с пъстро операние изминава хиляди километри от Сибирската тундра и обратно, привлечена от спокойствието, меката зима и големите обработваеми площи с подходящи зърнени култури.

През пролетта и лятото Дуранкулашкото езеро е дом за редки птици, които свиват гнезда и отглеждат потомството си там. Сред тях са белооката потапница, големия воден бик, блатната лястовица, тръстиковия блатар и др. Сред тръстиките отглеждат своите малки мустакатия синигер и рядкото за България индийското шаварче – вид, по-типичен за Азия.

По пясъчните дюни и в съседните полустепни територии се срещат редки и интересни растения, типични за Черноморието. Сред тях особена ценност представлява българският лен, който е балкански ендемит.

 

СРЕБЪРНА

Защитена зона по Директива 79/409/ЕЕС за птиците и Директива 92/43/ЕЕС за местообитанията

Сребърна е единственото запазено до днес крайдунавско езеро в България. Името му винаги се е свързвало с богатството и разнообразието от птици . През годините тази уникална влажна зона е преминала през много перипетии и промени – от прекъсване на животворната връзка с Дунав, през почти пълното й пресъхване в средата на 90-те години на 20 век, до благодатното съживяване след възстановяването на връзката на езерото с реката.

Днес езерото е отново рай за редки водолюбиви птици, като къдроглавия пеликан и малкия корморан. Сребърна предлага богата мозайка от открити водни площи, плаващи тръстикови острови (кочки), водни огледала, покрити с водни лилии и щитолисни какички или тихата сянка на залети от разивите върби.

В северната част на езерото тръстиката постепенно отстъпва място на лонгозната растителност, която опасва  поречието на Дунав и о. Комлука. Тези условия създават разнообразни местообитания, които намират своите многобройни обитатели.

Заради богатството на птичия си свят Сребърна отдавна е получила международно признание – мястото е обявено за биосферен резерват и е включено в списъка на UNESCO като обект на световното природно наследство. Сребърна е единственото място в България, където гнезди къдроглавия пеликан. Този вид се е превърнал в емблематичен за резервата. Езерото е дом и за други редки и застрашени птици, като малкия корморан, белооката потапница, морския орел и червеновратия и черновратия гмурец, голямата бяла чапла и др.. През зимата многочислени ята от мигриращи птици спират там за почивка или за зимуване. Сред тях са червеногушата гъска, малката белочела гъска, голямата белочела гъска,  различни видове патици и др..

В езерото се срещат и около 20 вида риби, някои от които са застрашени от изчезване. Там се намира една от най-плътните полулации на деветиглата бодливка. Сребърна е единственото място в България, където се среща хищното водно растение алдрованда, което се храни с малки водни безгръбначни, използвайки „капани”, подредени спираловидно около свободно плаващо стъбло.

Преди повече от един век езерото Сребърна е било наречено „Елдорадо на блатните птици”  от австрийския пътешественик Феликс Каниц. Днес, като част от екологичната мрежа Натура 2000, то отново е символ на неповторимото природно богатство на Европа и е притегателно място за орнитолози, природолюбители и обикновени туристи, желаещи да се докоснат до природното богатство на България.